Чилингиров Асен. Българската архитектурна школа: Изследвания I

Самиздат, 2007. — 481 с.Студиите в предлаганите на българския читател сборници са посветени на някои от най-важните - но и най-оспорваните за тяхната датировка и атрибуция - паметници на средновековната и възрожденската архитектура в България и българските манастири в Атон. И тяхната обща черта е строителната и художествената традиция, която откриваме при тях от античността чак до XIX век. А както показват изградените от българските строители манастирски църкви в XIX век, при тази строителна традиция не се касае до наподобяване и повторение на едни и същи модели, а за творческо развитие в изграждането и оформянето на всички компоненти в постройките. В никоя област на изкуството поддържането на традицията при предаването на средствата за техническо изпълнение от учител на ученик и от едно поколение на друго няма такова важно значение, както при строителството и изобразителното изкуство. И никъде другаде прекъсването на традицията няма такива фатални последствия, както при тях. В този смисъл най-важният белег на българските художествени и архитектурни паметници е непрекъснатостта в развитието на техните форми и изразни средства -която не е засегната и при разрушаването на голям брой архитектурни и художествени паметници по нашите земи през VI и VII, но и XI век, когато българската строителна традиция продължава да живее не само в руските земи от Киев до Новгород, но както научаваме напоследък и в архитектурата на византийската столица от XI и XII век. Тя не се прекъсва и по време на османското владичество, когато продължава да се развива в ислямското изкуство, от където българските строители и художници я пренасят през XVIII и XIX век отново на своите български църкви, но и на ислямски сакрални и секулярни сгради в един колкото странен, толкова и благотворен за развитието на изкуството не само в нашата Родина кръговрат.
Друга обща черта на архитектурните паметници, на които са посветени монографични изследвания в двата сборника, и по-специално в първия, е, че независимо от тяхното голямо значение в историята на архитектурата, за тях съществуват твърде различни датировки и атрибуции. Те са установени в науката без обстойно проучване на тяхната строителна субстанция, но и на данните от историческите извори. А дори и за църквата
„Света София" в нашата столица, за чиито особености и хронология в историографията съществува до голяма степен единство, внимателното изследване на нейната строителна субстанция, а преди всичко на нейните подови мозайки, води до резултати, съвършено различни от приетите. Но доколкото нейната невярна датировка служи за датиране на цяла поредица други архитектурни паметници, грешките при нея засягат най-важни въпроси и за периодизацията на Ранносредновековната архитектура в нашите земи - включително атрибуцията и датировката на Охридската „Света София”. А проучването на църквата „Свети Архангели” в Бачковския манастир ни води до други, не по-малко съществени въпроси, чието разрешение е свързано и с архитектурата на византийската столица, но и с едноименната църква в Хилендарския манастир.
Последните десетилетия откриха нови възможности за историографията и по-специално за историята на българската средновековна архитектура. Археологическите изследвания от втората половина на XX век дават много нов сравнителен материал, който в по-голямата си част още не е използван. В същото време помощните науки и преди всичко архивистиката, но също химията, физиката и биологията, предоставят нови методи за проверка и уточняване на възприетите от науката данни за голяма част и от архитектурните паметници. Тези нови възможности обаче не само улесняват работата на изследователя, но поставят пред него и нови задължения, с които той вече не може да не се съобразява. Необикновеното развитие през последните години на информатиката в рамките на международния библиотечен обмен и на интернет прави практически безпроблемно ползването на всякакви архивни и информационни материали, която възможност обуславя новата проверка на историческите извори, в резултат на която много възприети от науката неоснователни хипотези могат и трябва да бъдат коригирани.