Народен музей, 1924. — 188 с.
Едно от класическите изследвания на Богдан Филов, публикувано едновременно на немски и английски (1919), френски (1922 г.) и български език (1924 г.). Това произведение е посветен на старобългарското изкуство. В него за пръв път се обнародват цялостно по-важните паметници на изкуството за един твърде голям хронологически период - от основаването на българската държава до края на османското владичество. Съчинението веднага привлича вниманието на европейската историческа мисъл.