Наука и изкуство, 1965. — 755 с.
Книгата обхваща творчеството на българските художници от средата на XVIII век до Освобождението на България и дава изчерпателна представа за нашето възрожденско изкуство и неговите създатели, живели и творили в този период.
В книгата е проследена дейността на майсторите от Тревненската, Дебърската, Самоковската и Банската художествена школа, както и изкуството на голям брой майстори, които не принадлежат към тия школи. Творчеството на проучените в книгата няколкостотин живописци, резбари и строители е разгледано систематизирано и в хронологически ред.
Съдържанието на книгата е разделено на пет части. Първата част е посветена на Тревненската школа. В нея са разгледани историческите предпоставки за развитието на тревненските живописни, резбари и строители и обособяването им в самостоятелна художествена школа. Дадени са родословията на тревненските майстори и са анализирани техните творби, пръснати из селищата главно на Източна България.
Предмет на отделна глава са тревненските резбари, както и най-представителните им творби — иконостасите на църквите в Трявна. Изтъкнато е творчеството на тревненските строители, като Уста Генчо Кънев, Димитър Сергюв, Генчо Новаков, Никола Драгошинов и много други строили църкви, мостове, кули и жилища. Тук е отделено внимание и на множество майстори от Габровско.
Втората част от книгата е посветена на живописци, резбари и строители от Македония, които са работили из земите на целия Балкански полуостров, като е проследена дейността на забележителни майстори от десетки родове.
Изкуството на самоковските живописци и резбари е изследвано в третата част.